Александър Симов в ПИК и "Ретро": И Умберто Еко да бяха издигнали, ГЕРБ не могат да спечелят изборите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Без много преувеличение вече спокойно можем да обявим Румен Радев за победител на президентските избори. Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам провидчески способности. Не съм телевизионен октопод, който познава резултатите от футболни мачове. Нито пък се опитвам да успокоявам нечии избиратели или да наритвам кандидати, които са се явили на вот. Става дума за нещо съвсем друго. В мига, в който всички очакваха драматичен сблъсък между Румен Радев и ГЕРБ, между Бойко Борисов и „кървавия диктатор“, доскорошната управляваща партия се изплаши от битката. Страхът от загубата беше толкова голям, че ГЕРБ излязоха с кандидатура, която буквално повтаря модела „Румен Радев“ от 2016 г.
Нека да припомним – преди пет години БСП издигна за президент човек, който стоеше вън от политиката, но на достатъчно престижно място. В онзи момент това се оказа брилянтна формула, която помете като торнадо Цецка Цачева, а България се сдоби с един от своите морални лидери. Днес ГЕРБ се опитват да изплагиатстват точно тази схема, буквално се опитват да повторят магията отпреди една петилетка и така се оказа, че подкрепят кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, издигната от инициативен комитет. Тоест – Бойко Борисов, ако иска, до утре може да се пени с поетично ръмжене срещу Радев, но в мига на голямата буря той не просто не се появи на терена, не просто дезертира от битката, а потърси кандидат, който максимално да повтаря неговия опонент. С други думи, в партиен смисъл ГЕРБ вече са победени.
Както във всяка добра комедия обаче и в тази има един момент на абсолютно неразбиране на нещо. Борисов и компания така и не схванаха старата марксистка постановка, че историята може да се повтори единствено като фарс. Защото разликите между 2016 и 2021 г. са потресаващи и очевидни. Преди пет години БСП беше опозиционна партия, единствената алтернатива на ГЕРБ, след като всички останали формации се бяха опънали като държанки в коалиционната спалня на Бойко Борисов и беше минало достатъчно време от управлението на Орешарски плюс буреносната харизма на Корнелия Нинова, които направиха чудото възможно. Уви, днес ГЕРБ е съвсем различна гледка. Това е една охранена, преяла и самодоволна партия, която не е направила дори половинчато усилие за промяна. При това са минали едва пет месеца, откакто Борисов не е премиер. Само пет месеца. Независимо от свободното падане на т. нар. „партиите на протеста“ хората едва ли са забравили кой точно създаде корупционните схеми, феодалните паяжини, алчното източване и тлъстите олигарси. Да твърдиш, че ГЕРБ са партията, която търси единение и граждански мир, е все едно да дадеш Нобелова награда за мир на Адолф Хитлер. Заради това са ми смешни тирадите на „интелектуалците“ в инициативния комитет на Герджиков. На фона на пачките в чекмеджетата и кюлчетата злато не е възможен никакъв обществен мир. Всъщност дезертирането на ГЕРБ от президентските избори е най-голямата новина, която медиите проспаха. След като пет месеца не спряха да говорят за едноличния режим на Радев, когато вотът дойде, партията на Бойко Борисов се скри зад независим кандидат.
Струва си да кажем и няколко думи за профила на проф. Герджиков.
Няма да коментирам неговите научни постижения, защото не ги познавам, но това е кандидатура, която определено буди респект. Не може да си ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ и да не си достоен за уважение. Само че този нов интелектуален профил е новост в репертоара на ГЕРБ. Досега те никога не са залагали на такава фигура, а имаха съвсем противоположен наратив за живота: „аз съм прост и вие сте прости и заради това се разбираме“. Днес виждаме как Шофьора на джипа се опитва да се прави на ангел на общественото спокойствие и да борави с лексика, абсолютно нетипична за персонажа му. Той не се кандидатирал, защото не искал да разделя народа. Честно, няма друга държава, в която на някой политик да му се размине след толкова опашата лъжа. Защото тежкото разделение днес е продукт на 12-годишното безвремие на ГЕРБ, то е пряко следствие от токсичното управление на Борисов и неговите политически миазми, които продължават да се носят из пространството. Заради това е много трудно точно той и неговите клонинги да вдигнат интелектуална маска пред лицето си и да се измъкнат от местопрестъплението. Точно президентските избори ще се окажат кървавото поле за ГЕРБ. Независимо от успокояващите песни на знайни и незнайни попполитоложки и журналистически нимфи ГЕРБ нямат практически никаква възможност да ги спечелят. Дори Умберто Еко да бяха издигнали, пак щяха да претърпят провал. Защото дори и духовитият италианец не може да заличи следите от всички мрачни неща, които тази партия извърши.
И още един много ироничен момент. След като с години пропагандата на троловете на ГЕРБ се въртеше около „зелените чорапи“ на Радев и неговото военно минало, изведнъж като вице на Герджиков видяхме пак военен – полковник Невяна Митева. Заради това ви казвам, че Румен Радев трябва да почерпи – като фигура той е влязъл трайно в главите на своите противници. А това вече е половината път към победата.
С други думи – кандидатурата на проф. Герджиков и всички закичени край нея като брошки интелектуалци не е спасителен път за никого освен за Борисов, който ще има своите оправдания след предизвестения край на изборите. Виждаме, че днес ситуацията е много интересна. Имаме петмесечно служебно правителство, върху което гербаджийските медии и присъдружни анализатори се опитват да стоварят цялата мътилка на изминалите години и всички проблеми. Това е големият разказ на ГЕРБ – че в мига, в който Борисов е освободил държавното кормило, всичко е тръгнало по нанадолнището и води към пропастта. Същевременно все още е жив онзи протест гняв, който най-накрая видя похитената държава и поиска своето късче нормалност. Това, че този гняв беше приватизиран от шепа градски мошеници и телевизионни сценаристи, по никакъв начин не го отменя. Борисов и Герджиков, ако искат, до утре могат да ми говорят за национално единение, но това е фраза, лишена от политически смисъл. С какво точно могат да бъдат единни корумпираните типове на ГЕРБ и хората, които се чудят как да си платят сметките? Въобще тази мантра за разделението на нацията е прекрасна, но ако идва от устата на честни и почтени хора. А е много трудно да ме убедиш в честност, след като си седнал да защитаваш Господаря на чекмеджетата. Много е трудно да си кандидат на промяната, когато си се оставил да бъдеш стръв на ГЕРБ, с която те се опитват да примамят десницата. Всъщност това е една от големите опасности пред Герджиков – освен към ГЕРБ не е ясно към кого ще може да говори той. Патетичните призиви за обединение не работят, когато зад теб стоят дриймтиймовете, апартаментите, суджуците и какво ли още не.
Нека пак да се върнем към Еко. Убеден съм, че човек с неговото чувство за хумор много би се забявлявал на слогана на Герджиков и Митева – „Да върнем нормалността“. Чудно ми е кое ли точно трябва да връщаме? Безкрайните обиколки с джипката и раздаването на пари от прозореца? Раздаването на милиарди на близки фирми? Безкрайните брифинги и нескончаемото дрънкане? Снимките на заспалия премиер? Луксозните апартаменти? Къщите за гости? Дриймтимовете? Това е голямата нормалност, която трябва да сънуваме и да мечтаем. И един интелектуалец като Герджиков трябва да даде отговор на този въпрос. Това ли е митичната Аркадия, в която трябва да се върнем? Епохата на ГЕРБ ли дефинираме като нормалност? Времето, в което паднахме до 112 място на свободата на словото? Заради това слушах призивите на Герджиков за нормален и спокоен дебат като някакъв кафкиански кошмар. Ние се намираме в ситуация, в която ненормалните говорят за нормалност. И това е убийственото на целия медиен цирк, в който съществуваме. Въпреки това обаче, въпреки опита за събиране на всички царедворци в един инициативен комитет истината е, че ГЕРБ нямат никакъв шанс за победа. Защото, когато медийната пушилка се слегне, когато призракът на Еко успокои своя кикот, нещата все пак идват по местата им. България мина през венерическото заболяване ГЕРБ и вече е в пълна ремисия. Победата на Румен Радев напълно ще го докаже.
